КАТО̀1 и (съкр.) кат нареч.-предлог. 1. За сравнение, за означаване на подобие. а) При посочване на еднаквост или сходство между лица, предмети, състояния и др.; подобно на, както. Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Елин Пелин, Съч. I, 74. Имаше нещо болезнено в тая радост, нещо като тая невидима печал, която се разливаше в блясъка на есенния ден. Й. Йовков, Разк. II, 125-126. Като оназ вечерница в небото, / една бе в село Ралица девойка, / и цяло село лудо бе по нея. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 90. Младост е, либе, еднаж на света, / младост е, либе, като росица, / заран я има, дене я няма. Христом. ВВ II, 220. Изведи конче ранено, / напои го, назоби го, / .. / Турни юзда като звезда, / турни седло като сребро. Нар. пес., СбНУ XVI, 63. б) При посочване на еднаквост, сходство на качества на лица или предмети. Блатото лъщеше като сребърно и тук-таме по него лежеха тънки корици лед. Елин Пелин, Съч. II, 192. От каменливите голи чуки над селото и от червените и ронливи сипеи по тях се носеше един тежък и прижурлив лъх, като от купища разтопен метал. Елин Пелин, Съч. I, 73. Като майка си бе и сладкодумна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Превързала е въз кенаровите нагръдки, .. наниз от ален като кръв бисер. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. в) След качествени прилагателни и наречия за посочване на много висока степен, в която се проявява някакво качество, признак. Браздата беше права и равна — като с нож отрязана. Ил. Волен, МДС, 130. Шумоли едва-едва под брега полупресъхналата речица, а всичко наоколо е тихо, тихо като в гроб. Ал. Константинов, Съч., 229. Раиф спира и сочи една ела. Права като свещ — клонестата ѝ китка пробожда синевината нейде много високо. Ст. Сивриев, ЗСБ, 72. Рада е здрава и весела като кукуряк, учи ся добре и обещава добра будощност. АНГ I, 3. Нощта изпълни се с гърмеж и вик / и пламъкът изви червен език, / блестящ на покривите кат рубин. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. Добре йе мома при майка, тя бива червена / като червена ябълка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 159. Бяло като сняг. Мек като пух. Тъмно като в рог. Сладък като мед. г) При посочване на качество, свързано с някакъв размер или количество; колкото. През отворените врачка на една друга, още по-малка стаичка като которка, .., чуваше се шум от женска шетня и требене. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. Кореспондентът стърчеше с цял ръст над него, известно е, че Григор Томов е къс като рязана пушка. Така се шегуваха някои. Ст. Поптонев, НСС, 5. Бой са били [турци и черногорци] малко-млого, / малко-млого три месеца, / че тръгнаха черни кърви, / черни кърви като ряка. Нар. пес., СбНУ XXVI, 61. Тези минути му се сториха дълги като векове. д) При посочване на начина, по който се извършва глаголното действие; както. От прегорелите класове се рони като дъжд изцибрено житно зърно и пада като сачми по острото стърнище. Елин Пелин, Съч. I, 154. Лястовичката се изви като стрела и се понесе над тъмни гори, над сини морета и високи планини. Св. Минков, СЦ (превод), 74. Ужасните мисли продължаваха да ровят и горят, като нажежени шишове, мозъка му. Ив. Вазов, Съч. XII, 34. „Святата идея за славянското сродство, .., като електрическа искра са разпространява по сичките краища на света така, щото споява в една цел 80 милиона еднородни братя.“ НБ, 1876, бр. 23, 90. Аз хвърлих на него поглед и една мисъл като светкавица мина ми през мозъка. Стори ми се, че бях нейде виждал тези очи и този начин гледане, с който ме той погледна. Св. Миларов, СЦТ, 52. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел, / а над тях, като хищни птици, кат настръхнали орлици / спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел. Хр. Смирненски, Съч. I, 75. Работя като мравка. Δ Вардя като очите си.
2. За уточняване, конкретизиране. а) При преценка на възможности на лица или качества на лица и предмети чрез свеждане на по-обща категория към по-частна; такъв, какъвто съм, от рода на, от вида на. В своето простодушие той вярваше, че и всичките други хора са такива като него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 119. — Не е за нас вол като Петко... Па и по-млад да е, за какво ли ни е... да си имаме още една крава, по-добре ще да е... Малко по-якичка да е от Бърдуля, друго не ни трябва. Кр. Григоров, ОНУ, 103-104. — Само слабите и порочни хора стават роби на парите си — отсече бай Хаджиставрев и додаде: — Не се отнасяй с такова презрение към обикновените люде като баща ти, като мен, които седим от сутрин до вечер в дюкяна или кантората да печелим пари. Д. Спространов, С, 277. Ние замръкнахме посред пътя; но нощта, като за нас хора, нищо страшно не представляваше. З. Стоянов, ЗБВ I, 317. б) За посочване на временно или типично качество на лице или предмет; в качеството на. Коста твърдеше, .. че мястото на жената било предимно в семейството, като майка и домакиня. Д. Спростраиов, С, 229. НЯКОЛКО дена след завръщането му през февруари, Каблешков се яви в Бяла черква като апостол. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 7. Измина неусетно уреченото време, което Колчо трябваше да прекара като калфа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. — О, боже, много искам да умра! — Разправи ми, като на по-голяма сестра, оплачи ми се, та дано ти олекне. К. Петканов, МЗК, 36. Заслужава да се спомене, че не се е задоволявал [Войников] само да пише, но се е грижил сам за поставянето на сцена на своите пиеси и неведнъж е взимал участие в тях като актьор. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. Аз съм длъжен да ти кажа мнението си и да тя посъветувам, като по-стар брат. АНГ I, 429. По пътя те приказваха само за учителски работи, за боя като възпитателно средство. Елин Пелин, Съч. II, 114. // При посочване на причинна връзка между глаголното действие, и изтъкваното качество; в (поради), качеството си на. Баща му, като учител, журналист и народен трибун, е бил принуждаван (..) да скита от град на град. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 5. Той, като добър съсед, идеше да поразговори и успокои бай Марка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Животът му [на Яворов] като телеграфист, участието му в социалистическото движение, учението на социализма — всичко това го свързва с народа. С, 1954, кн. 12, 138. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из тоя край своя корен. Ст. Станчев, HP, 60. // При посочване на качества чрез свеждане на по-частна категория лица или предмети към по-обща. — Той като човек е сериозен, като лекар — съвестен. Ив. Вазов, Съч. XII, 52. А дядо поп Серафим, .., обичаше да се подкрепя с по няколко чаши добро винце, към което той имаше, като всеки човек, малко слабост. Елин Пелин, Съч. I, 62. Сойката, като всяка глупава птица, .., само викаше. Елин Пелин, Съч. II, 130. И те ти, взеха го войник. Приготвих му и аз, като щика, каквото трябваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Днес столичанката като жетварка / улавя доброволно сърп в ръка, / надява дървената паламарка / и пръв път влиза в житната река. Бл. Димитрова, Л, 64. в) След глаголи като славя се, прочувам се и под. или след известен съм, прочут съм и под. — при подчертаване, наблягане на някакво качество; с качеството на. Години наред той [Моис] се славеше като най-добрия закупчик в околията. П. Спасов, ХлХ, 71. Кольо Керин, .., беше помощник на Йото Иванов и в завода се славеше като опърничав човек и добър майстор. Д. Кисьов, Щ, 371. Либералният дух на неговите речи привличал простолюдието и широките еснафски слоеве, между които той започнал да минава като защитник на потъпканата правда. К. Калчев, ЖП, 441. Госпожа Хаджи Ровоама, .., се славеше като най-веща узнавачка на всякакви градски тайни и като изкусна сплетница. Ив. Вазов, Съч. XXII, 61. — Според мене да почнем от най-важните [точки] — обади се делово поручик о. з. Мародеров, известен като социалпатриот. Г. Караславов, Избр. съч. II, 345. В гористите и планинските страни Акенар е известен като „бог на лова“. ИЗ 1874-1881, 1882, 70.
3. Разг. Между две повторени едни и същи съществителни показва, че предметът или явлението, посочени от повтореното съществително, са обикновени, познати без някакви особени качества. Отбил се той [момъкът] и гледа: гроб като гроб, над него дървен кръст и нищо друго — ни дума, ни буква над него. Ц. Церковски, Съч. III, 280. — Ех, мамо, сънища като сънища. Но майка ми въртеше си главата, като че ми не вярваше, с бледно лице и с жален поглед. Св. Миларов, СЦТ, 27. // В отриц. изр. — за изтъкване на необикновено качество на предмет, посочен от повтореното съществително. Майката виждаше, че болестта на детето ѝ не е болест като болест, че душата му нещо страда и искаше да научи издалече какво го мъчи. Елин Пелин, Съч. III, 127. Това не беше извор като извор, а езерце, широко двадесет крачки. А. Дончев, ВР, 27. Боли Янка бяло гърло — / не йе гърло като гърло, / но йе гърло мерджан зърно! Нар, пес.., СбНУ XVI, 204.
4. Като частица. а) За уточняване — при изреждане, изброяване на предмети, лица; именно, например. В празничен ден той пееше в черква и четеше апостола, .., и обичаше да употребява думи като „человек“, „совест“, „такожде“ и др. Й. Йовков, Ж 1945, 23. На това обстоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности, като храброст, вироглавщина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Сериозното художествено творчество не се поведе по техния ум и истинските руски художници на словото, като Тургенев, Толстой, Достоевски, спечелиха трайни победи и в своето отечество, и далеч вън от него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. В умерените пояси ще видите птици, които обичат да чуруликат, като: славей, еребица и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 25. б) За усилване. В началото на подчинени изречения, въведени с как, какъв, кой, колко, кога. В случай на недоумение като как требва да ся изпълнят исканията на съдовния член, полицейските чинове му искат разяснения. ВП, 102. И докато спорехме, половината апартамент .. се зае от едно двучленно семейство. Гледаме се с жената, правим си знаци .. — питаме се, един вид, като какви ли ще да са. Г. Караславов, Избр. съч. II, 293. Седяха по някой път бай Петко Алтъна и Петковица и си говореха, като кой момък в село ще ѝ прилегне най-много, но виждаха, че Цветана нищо не казва, и оставаха да му мислят други път. К. Величков, ПССъч. I, 156. Милойко също оглежда, обикаля камъка, прави сметка като колко висок ще бъде, ако се изправи. Й. Радичков, ББ, 85. Али не очакваше тоя въпрос. Като кога султанът да прояви интерес? Ст. Дичев, ЗС II, 386.
◊ Като нищо. Разг. 1. За подчертаване, че нещо действително, сигурно би могло да се случи. — Представи си, че е някоя много бедна бременна. Ще ѝ дадем пари като нищо. Сума ти пари може да ѝ дадем. В. Цонев, ЕВ, 20. — Ако не беше ми казал, щях да си пия като нищо. Л. Стоянов, X, 23. — Дип че те познах кой си, а то иначе щеше да изядеш куршума... — Хайде де! — усмихна се комисарят. — Значи би стрелял, ако не ме знаеше... — Като нищо! — каза обидено момчето. П. Вежинов, НС, 198. Както ми беше зле, можех да си умра като нищо. 2. При категорично твърдене за нещо. Колко ли пари може да има в тази пачка? — Двеста, триста лева има като нищо. Като речи. Остар. Почти. Павлина, по-младата [сестра], уверена, че не е хубава, със страх гледаше на бъдащността си и като речи с отвращение мисляше на себе си. Ч, 1971, бр. 20, 624. И така, момчето, като влязло в школата, намира в нея като речи отражение от родителската си къща, а особено затова, че в Англия семействата са многочислени. Знан., 1875, бр. 1, 9.
— Други (диал.) форми: ка̀ко̀, коко̀, кото̀, куту̀.
КАТО̀2 и (съкр.) КАТ съюз. I. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения. 1. За начин. При посочване по какъв начин се извършва действието в главното изречение. Колчо заслазя опипом, като чукаше с тоягата си по стъпалата на стълбата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 148. // При подчертаване на придружителни действия; и същевременно, и. И тя му показа кресло, като сама седна. Ив. Вазов, Съч. XII, 180. Те подпомагат въоръжаването и преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като я снабдяват с революционни прокламации до българския народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 108. Калугерката сякаш забрави за Райко, .. Тя заходи безшумно из стаята със скръстени ръце, като шепнеше нещо безгласно. Ст. Загорчинов, ДП, 159.
2. За време. а) При подчертаване на едновременни действия; когато. Още като се качваше по стълбите, тя зачу раздирателните викове на Юрдана. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24. Из пътя, като срещахме нещо по-забележително, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 12. Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. Най-напреде, най-напреде / върви Наргюла девойка. / Като върви, като върви, / тънка снага кърши. Нар. пес., СбНУ XLVI, 32. б) При посочване на действия, които следват непосредствено едно след друго; когато, след като, щом като. Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето, влачейки автомата след себе си. Д. Димов, Т, 619. „Ударен съм!“ — каза си уплашен, като видя обувката си напълнена с кръв. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. Като каза тия думи, войводата погледна Съба и сякаш забрави за другия. Ст. Загорчинов, ДП, 107. Като чу гласа му, момичето се обърна. Й. Йовков, ΒΑΧ, 115. —Чувай — обърна очи той към своя верен прислужник, — .. Още тази нощ, като издъхна, тайно от другите да натовариш шест камили с имане. На седмата привържи моя ковчег. А. Каралийчев, ТР, 79. Сяко нещо, като земе да ся хортува много от хората, сбъднюва ся. АНГ I, 104. // Разг. При подчертаване, изтъкване на глаголното действие в подчиненото изречение, понякога при изреждане на няколко последователни действия. Всичкия му [на Герчо] живот е у тая пуста гъдулка! Като я пипне в ръка, като заиграят ония пръсти, като трепне лъка, като рекне някоя... Не свири пустата му гъдулка, ами говори. Елин Пелин, Съч. V, 95. Наведи се, откъсни го, Панко ле... Като викнат тъй, па оня тънък, прохладен ветрец като поеме и люшне тяхната песен, та не ти трябва нищо друго, само да си ги слушаш. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 14. в) При последователни действия — когато действието на главното изречение е свързано или произтича от действието на подчиненото; когато. — Като се сърдиш, по-хубава си,— каза горският. Иглика пак не отговори. Елин Пелин, Съч. II, 50. Докторът го извика назад, като се убеди, че изтърва лова. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. — Пъстрьо, Пъстрьо! — завика той [Стаматко] ласкаво на птицата, па като бръкна в една кожена торбичка, която висеше на пояса му, извади оттам късче почерняло месо и го поднесе на сокола върху шепата си. Ст. Загорчинов, ДП, 299. По-добре щеше да бъде, ако не бях ходил, но като има глава да види, то се ще види. Ил. Блъсков, ДБ, 40.
3. За условие. При изразяване на реално или възможно условие, от което е обусловено действието на главното изречение; в случай че, ако, при условие че, при положение че, щом като, когато. Името е нищо, но човек, като е честен, тогава и името е красно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. — Като кажеш истината, ще направиш добро и на себе си, и на баща си. К. Величков, ПССъч. I, 8. Цяла нощ като пътуват, заран рано там ще осъмнат. Елин Пелин, Съч. I, 37-38. Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не са улавя. П. Р. Славейков, БП I, 153. Ще бъдеш учтив, .., и ако не би отговорел жестоко на приятелите си, кога са гневливи, .. Но като им се покориш в яростта (гнева), леко можеш тогава да ги укоряваш, кога им премине гневът. Й. Стоянович, ДСС (превод), 79. Ой ми та тебе, войвода, / .. / Как през Сливен ша минем, / като на нази познават. Нар. пес., СбНУ XXVI, 36. — „Като не знаеш, момко, да любиш, / защо се берем закачаш.“ СбВСтТ, 323.
4. За причина. При посочване причината на глаголното действие в главното изречение; защото, понеже, тъй като, щом, щом като. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне .., и аз искам да ида с момичетата. — Хубаво, като е тъй, пуснах я. Й. Йовков, ΒΑΧ, 112. А истината е, че той [Иво Доля] само обича да цитира Нитче, като смята неговите мисли за рози и се старае да ги вмести в букета на своите мисли. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 126. Така слабичка като бе, .., па и срамежлива, .., махаленките ѝ не забележиха, че е излязла нова мома на хорото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. — Ние сме поне свободни. А като имаме свобода, имаме всичко. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. — Есен са заесенява. / Сенява. Ще да са бере гроздето, / .. / Еми ти, мома Калина, / Калина. Като си клето сираче, / сираче. Кой ще ти грозде обере. Нар. пес., СбВСтТ, 319.
II. За присъединяване. При допълване, уточняване на предходното изречение. На това място, .., се събират на игри и любовни срещи хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин, Съч. II, 128. В началото не се замислях твърде над това „фон Хобе“. Прякор .. може би сполучлив донякъде, като се има предвид, че с походката си бай Малин напомня кадрови офицер в оставка! Др. Асенов, СВ, 71. Сега излязло наяве, че планетите, като са счита и земята в числото им, съставляват едно велико семейство от мирове. Д. Витанов, НС (превод), 14.
◊ Като да, като че, като че ли сложни съюзи. Въвеждат подчинени обстоятелствени изречения за сравнение, при означаване на предположение, несигурност. Опита се [дядо Костадин] да разрови с крак земята, но не сполучи. Наведе се, заби нокти в пръстта, но тя, като да бе от стъкло, нарани грубата му, калена ръка. К. Петканов, СВ, 12. Който чете било „Свобода“ и „Независимост“, било „Знание“, ще забележи, че всичко обнародвано в тях носи същия печат, както по стил, така и по изложението и по образа на мислите, като всичко да е писано направо от него. К. Величков, ПССъч. VIII, 32. И тя все викаше, като че щеше да заплаче: — Помниш ли, като ти казах оная нощ, .., да дойдеш с мене до извора. А. Дончев, ВР, 179. Преди всичко много ти здраве от леля ти Севдалинка и от всичките роднини и познати, които ти като че ли малко позабрави. П. Незнакомов, СМ, 13. Младият момък разтърси глава, като че ли да отхвърли от себе си някаква тежка, обидна мисъл. Кр. Велков, СБ, 5. — „Мамина Рада убава, / като че не е умрела, / а като че е заспала.“ Нар. пес., СбВСтТ, 381. Като кога сложен съюз. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за съпоставяне на действията на главното и подчиненото изречение относно начина на извършването им, при условие че се осъществи действието на подчиненото изречение. Тънките, меки, парливи змии се усукваха около бедрата, около бедрата, около задницата му, кръстосваха се, посрещаха се, падаха едновременно, или се залепяха последователно, с малки промеждутъци, като кога се кове желязо. .. Уморени, .., мъчителни спряха боя и се измъкнаха навън. Г. Караславов, СИ, 172. Въздухът бил толкози сух, щото книгата ся сгърча, като кога я пекат над огъня. И. Гюзелев, РФ, 128. От като, подир като сложни съюзи. Остар. След като. Виновникът, от като изпълни времето на наказанието си .. освобождава ся .. от затвор. Ф. Перец и др., НЗ, 13. Действително, студентът, подир като бе оставил Радината стая, скоро след Огнянова, бе отишел на мястото, дето се раздаваха оръжия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 158. След като сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при посочване на последователни действия, когато действието на подчиненото изречение предхожда действието на главното изречение. Успокои се Стоян Глаушев, щом седна на тезгяха на майстор Кочо. Това стана, след като ходи Стоян да чука по разните работилници повече от две години. Д. Талев, ЖС, 89. Частните жалби ся разгледват от областния съд в публично заседание и ся разрешават тозчас, след като ся приемат. ВП, 132. Тъй като сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за посочване на причината, основанието на действието в главното изречение. Винаги, .. той ходеше облечен с едно дълго палто, незакопчано, .., и тъй като беше тънкокрак и ходеше малко разкрачен, приличаше на птица. Й. Йовков, Разк. II, 75. Трудно можеше да се разбере към кого гледа учителят, тъй като очите му не се виждаха зад изпъкналите стъкла на очилата. П. Проданов, С, 107. Щом като сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение. а) За време — при посочване на действия, които следват непосредствено едно след друго. „Снао Давинке, Давинке, / .. / Щом кат са Стеван зададе, / отдалеч му са поклони.“ Нар. пес., СбВСт, 485. б) За посочване на причината за действието в главното изречение; тъй като, понеже, когато. Дочкините ръце отслабваха, торбата се наклони и започна да се разлива. Наблизо бе машинистът на вършачката Нейко, притече се на помощ на двете жени, грабна торбата, качи я на колата и забеляза на Дочка: — Събери зърната, щом като не можеш здраво да държиш! К. Петканов, МЗК, 76. — Ти трябва да имаш всичко, щом като ще бъдеш жена на кърта! Св. Минков, СЦ (превод), 73. Щом като е болен, нека не идва.
— Други (диал.) форми: ка̀ко̀, коко̀, кото̀, куту̀.