КАТО̀Д м. Физ. Електрод в електрическите уреди, съединен с отрицателния полюс на източника на ток. Електродът, който е свързан с положителния полюс на източника, се нарича анод, а този, който е свързан с отрицателния — катод. Физ. X кл, 1965, 161. Катодът обикновено представлява метална нишка, покрита с вещество, което под действието на топлината отделя голямо количество свободни електрони. Ел. XI кл, 1965, 124. Електродът, по който електроните идват от източника и влизат в разтвора, е натоварен отрицателно и се нарича катод. Н. Пенчев и др., КАХ, 327.
— От гр. καϑοδοϛ ‘спущане, слизане’, англ. cathode през рус. катод, нем. Kathode или фр. cathode.