КАТОЛЍК, мн. -ци и (остар.) -ки, м. Лице, което изповядва католицизма. Мнозина смятат бразилците за фанатизирани католици, но това не е верно. Св. Минков, ДА. 71. Hue no-скоро ще да се съгласиме да станеме католици и протестанти, нежели да признаеме над себе си каквато и да е фанариотска власт. С, 1872, бр. 46, 367-368. Между православните българе, които живеят в тая България, т. е. в Кратово, .. в Кюстендил, .. и в Джумая, наполовина живеят католици или унияти. НБ, 1876, бр. 6, 22.
◊ По-<голям> католик <и> от папата. Книж. Човек, който е предан на дадена идея до фанатизъм; голям фанатик. След като заловили Данчо Данев, понеже този Матейчо е минавал дотогава като негов приближен, сега искал да мине за по-голям католик от папата — заел се да издирва още провокатори. В. Нешков, Н, 131.
— Нем. Katholik или фр. catholique. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.