КАТО̀РГА ж. 1. Във феодалнокрепостнически и капиталистически страни — място, където изпращат осъдените на тежък принудителен труд. Аз с благодарение спомних, че България няма каторга в земята си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 131. — Ето, гледай — това е .. „Моста на въздишките“, но не на любовните — през тоя мост са минавали затворниците от каторгата, тука, вдясно, за да отидат при съдиите е палата на Дожите. През тоя мост са минавали тия окаяници и са въздишали. Ал. Божинов, СбАСЕП, 170-171.
2. Обикн. ед. Заточение с тежка физическа работа. Фани доби усещането, че в тая поглед имаше нещо потиснато и разбито като в поглед на нещастник, осъден, на доживотна каторга. Д. Димов, ОД, 257. Видях дванадесет вагони с осъдени на каторга, които откарваха в Сибир. Ив. Вазов, Съч. XVI, 131. Имперският съд на Царска Русия осъжда Достоевски и го изпраща на каторга в Сибир.
3. Прен. Обикн. ед. Непоносими, тежки условия за живот. Колонизаторите създадоха режим на доживотна каторга за африканците, които бяха лишени от самостоятелност както в стопанския, така и в обществения живот. Л. Мелнишки, С, 3. Тежи му [на Михаил Власов] капиталистическият гнет, смазва го каторгата на труда. Лит. XI кл, 130.
— От гр. κάτεργον ‘кораб, галера’ през рус. каторга.