КАТО̀РЖНИК, мн. -ци, м. Човек, осъден на каторга. Връзките на тия каторжници с останала Русия не са се прекъсвали: самата стража е улеснявала тяхната преписка и съобщения с останалия свят. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 60. — Аз имах известни привилегии, бях от малцината, които имаха достъп до управлението. Като интелигентен каторжник отчитах извършената работа през деня от нашата група. П. Бобев, К, 78.