КАЧУ̀Л1 м. 1. Снопче пера на глава на птица. Важна е осанката на качулатия пингвин .. От края на ноздрите му започват тънки ивици златисти пера, които продължават над очите и преминават в кичур — качул. Е. Аврамова, МС, 39. Заклах тлъстата ярка, ти я знаеш с качула на главата, дядо ти пък закла прасето и ти праща двете рибици и задно бутче. ВН, 1960, бр. 2609, 4.
2. Щръкнал израстък по глава на животно. Той чуваше съскането на отровните змии, ..; виждаше ги дори как лениво разгъват лъскавите си пръстени, виждаше очите по широките качули на индийските кобри. А. Дончев, СВС, 568.
3. Рядко. Качулка. В първата [картина] стои войник на поста си нейде из Шипченския проход. Сняг покрива всичко и виелица започва. Във втората — войник е зарит до колене. Пъхнал ръцете си в ръкавиците, с глава сгушена под качула, той почва да се унася в тиха дрямка. Худ., 1909, кн. 7, 18.
◊ Като качул на всичко. Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. И като качул на всичко дойде уволнението на Васката и Андрея, че влезли пияни в тунела. Т. Монов, СН, 12. Подир (по) дъжд качул. Диал. Късно, когато не е нужно; със закъснение.
КАЧУ̀Л2 м. Диал. Увивна трева; плетна повитица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.