КАЧУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от качул1; малък качул1; качулчица. Между тях [синигерчетата] имаше синкави, нежни като пухчета или по-точно като заешки опашки с малки качулчета за главите. Ем. Станев, ЯГ, 54. — Не знаем, гълъбче — отговори единият от пътниците, като поподигна качулчето си и погледна учудено почервенялата и посиняла от мраз девойка. Ив. Вазов, Съч. VI, 130. Напред върви младо булче, / глава скрило във качулче. Ц. Церковски, Съч. II, 124.