КАЧУ̀ЛЧИЦА ж. Умал. от качулка, малка качулка; качулче. Тя беше облечена със синя прозрачна пелерина с кокетна качулчица, изпод която трепкаха руси къдрици, навлажнени от дъжда. А. Гуляшки, Л, 303.


Източник: Речник на българския език (онлайн)