РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КАЧУ̀Н м. Диал. Жълт минзухар; качка³, качила. Виче качун из дойньо ливаге. Нар. пес., СбНУ ХXII—ΧΧΙII, 38.

Източник: Речник на българския език (онлайн)