КАЧУ̀НЧИЦА ж. Диал. Умал. от качунка. Две се цвекя, Лазоре, сгаарале, / качунчща, Лазоре, и трендафил. / Качунчица, Лазоре, му велеше: / — Блазе тебе, Лазоре, трендафиле, / ти ми имаш, Лазоре, добра майка, / .. / Я си имам, Лазоре, зла мащеа. Нар. пес., СбНУ V, 25. „Качунчице цветнице, ο Лазаре, / ал я виде Лазара?“ / — И я видоф, не видоф, / на бял Дунав седеше, / вити венци виеше, / сем лазарки даваше, / Каля Маля немаше. Нар. пес., СбБрМ, 487.