КАШ, ка̀шът, ка̀ша, мн. ка̀шове, след числ. ка̀ша, м. Диал. Предна и задна дъска на самар. Неговото седло беше старо, сърмено — от младите му години, с висок каш и пеш. Ц. Гинчев, ГК, 146. Седлото, на кое седяше пътникът, беше турско; на задния каш висяха преметнати мешиндисаги, а над тях — превързан бозав ямурлук. Ц. Гинчев, ДТ, 9.
— Typ. kaş.