КИНЍЦИ мн., ед. (рядко) кинѝк м. Последователя, привърженици на кинизма; циници. — Диоген е бил философ от съществувалата в древна Гърция философска школа на така наречените „киници“ .., на която той е един от основателите. ВН, 1960, бр. 2630, 4.
— От гр. κυνικός.