КИНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Циничен. Министерският комплот връх Султана, .., при киническата апатия на турците, сполучи в целта си. НБ, 1876, бр. 26, 101.

КИНЍЧЕСКИ нареч. Остар. По циничен начин; цинично. Те [турците] никога не са мислили, че европейците ще дойдат да си заврат носа и в това село [Батак], отстранено от пътя така, щото кинически казвали, че тия християне не са достойни за заравание и нека ги изедат кучетата. СПл, 1876, бр. 19, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)