КИНКАЛЀРИЯ ж. 1. Дребна стока от различни изделия (мъниста, гребенчета, копчета, кърпи, чорапи, мазила и под.). Магазин за кинкалерия.

2. Магазин за продаване на такива стоки. Зад Елка и Харалан наперено крачеше Васката, син на доскорошния съдържател на селската кинкалерия. А. Гуляшки, МТС, 149. Във Варна двамата братя имаха бакалница, железария и кинкалерия нагоре по улица „Владислав“, почти в крайнините на града· П. Славински, ПЗ, 233.

— От фр. quinqalleria. — Ив. Момчилов, Малко политическо земеописание, 1869.


Източник: Речник на българския език (онлайн)