КИНОВА̀Р, мн. няма, м. 1. Геол. Минерал — живачен сулфат с яркочервен цвят и силен блясък; цинобарит. Живакът се среща малко в природата свободен и съединен. Най-разпространеното му съединение е киновар (цинобарит) с червен цвят. Хим. IX кл, 1950, 63.
2. Боя, получена от този минерал, употребявана в живописта; цинобър. Под покрития с шума навес се продаваха икони и кръстчета. Оттук срещу сребро и злато можеше да се купи пергамент и киновар за началните букви. М. Смилова, ДСВ, 44. В Магнаурската схола той [Симеон] видя да се тълпят зналци от цялото царство. Те носеха големи книги, писани върху кожа, а сръчни писци ги красяха с бляскави рисунки, теглени с миний, злато, охра, зелена, индиго и киновар. Н. Райнов, ВДБ, 71. Времето изгладило [в ръкописа] почти всичките заглавни букви, писани с киновар. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7-8, 42. Над сяко чтение има назначено с киновар — деня, в който тряба то да са чете, йевангелиста, от когото йе, и зачалото на чтението (назначено и с число отстрана). Ив. Момчилов, СО (превод), 14-15.
— От гр. κιννάβαρι.