КИНОВА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, и (остар.) -рена, -рено, мн. -рени, прил. Който се отнася до киновар (във 2 знач.). Ромеите никак не вярваха, че могат да бъдат идилични отношенията между Алексей и Константин двама съимператори, които някак биха се побрали на един трон, но трудно киноварните им подписи можеха да се поберат под една воля и една присъда. Н. Драгова, КО, 114. Йоще в заглавието на сяко слово и житие стои с едро киноварено или и златно писмо и името на списателя. Ив. Момчилов, СО (превод), 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)