КИНОГРА̀МА ж. Зарегистрирани на филмова лента в последователен ред действия, положения и др. Обяснението трябва да бъде не само теоретично, но и съпроводено с демонстрация, кинограми, снимки, филми и др. П. Николов, НС, 27. Онагледяването може да се извърши с картини, снимки, кинограми, учебни филми и др. В. Ангелов и др., Ф, 177. Кинограмите, които съпровождат текста, са нагледни и в кадрите са обхванати най-характерните моменти от техниката на всяко упражнение. НС, 1958, бр. 1623, 3.

— От рус. кинограмма.


Източник: Речник на българския език (онлайн)