КИНОИСТОРЍК, мн. -ци, м. Учен, специалист по история на киното. Киноисториците отдавна вече са установили и описали и най-малките подробности около това събитие, направило обществено достояние „чудото на деветнадесетия век.“ НК, 1970, бр. 52, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)