КЍСКА ж. Диал. Китка. Священикът отива, та застанва на архиерейския стол, държащ в лявата си ръка честния кръст, а в дясната, наквасена в освятена вода, киска босилкова. К. Шапкарев, Р, 19. Та си влегоф во градина, / та си набраф киска цвеке. Нар. пес., СбБрМ, 492. И я целивало едно лудо младо, / моме целивало и киска я зело. Нар. пес., СбБрМ, 421.