КИСМЍК, мн. -ци, м. Диал. Едра плява заедно с класовете; коцала. Вършитбата беше на привършване. На много хармани, пометени от сламата и прахоляците, стопаните очукваха кисмик. Това бяха остатъци от най-хубавите и най-здравите класове, които кремъците на диканята и копитата на добитъка не са могли да стрият. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 164. До късно, .., не затихваше и не преставаше само работата на харманите. Малките деца, забравени от майки и от баби, заспиваха, заровени в кисмици и ръжанки. Г. Караславов, ОХ III, 143.
— От тур. kesmek.