КИСТА̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само в съчет.: Дърво кистатово. Китатов. Ай ти тебе, сестро Ангелино! / .., / усучи си три силни гайтани, / та пойди си во горното лозие, / там имет дърво кистатово. Нар. пес., СбБрМ, 395.
