КЍСЧИЦА ж. Остар. Умал. от кисца1 (в 1 знач.). Приказват, че пейзажистът Уилсон откак си дописал еднаж едно изображение, поотстъпил от него с кисчица в ръка, та отдалеч го поизглядал вторачено. Й. Груев, СП (превод), 81.
