КИТ1, кѝтът, кѝта, мн. кѝтове, след числ. кѝта, м. 1. Най-големият морски бозайник с тяло, подобно на риба, с гладка кожа и дебел слой подкожни тлъстини. Mystacoceti. Грамаден кит бурно се спуска в дълбочината, спасявайки се от китоловците. Е. Стефанов, ППР (превод), 7. Те [пътниците] биха гледали и спорили до мръкнало, ако не им привлякоха вниманието прекрасните фонтани, с които едно стадо китове беше украсило Атлантическия океан на разстояние около два километра от нашия параход. БПр, 1893, кн. 3, 35. Те [ескимосите] бият тюлени, моржове, китове, .. и от тях си приготовляват храна, шият си дрехи. Л. Мелнишки, К, 70. Животното, което много време е привличало най-много ловците у водите на Северния океан, е китът, най-голямото от морските и млекопитаящи животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 305.
2. Само мн. Зоол. Подразред бозайници от разреда китоподобни, по-едри от останалите, които нямат зъби, хранят се с планктон и дребна риба и се ловят заради маста, месото, костите и др. Mystacoceti.
◊ Зъбати китове. Подразред бозайници от разреда китоподобни, по-дребни от беззъбите, имащи от 2 до 240 зъба, към които се отнасят кашалотите и делфините. Odontoceti.
КИТ2, кѝтът, кѝта, мн. кѝтове, м. Специална смес, която служи за запълване на пукнатини и грапавини обикн. на дървени повърхности преди боядисване. Пукнатини и чепчета по лицевите повърхности на изделията, които не могат да се отстранят чрез рендосване, циклене и шлифоване, се запълват със специални замазки, наречени китове. М. Тодоров и др., ТМСС, 253. Китът се приготвя от самия работник посредством разбъркване на студено вулканизиращо се каучуково лепило с фино смлени пълнители. Н. Гудев, ПН, 57. Китовете са вещества също сродни на блажните и лаковите бои. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 399.
— Нем. Kitt.
КИТ3, кѝтът, кѝта, мн. кѝтове, м. 1. Диал. Кичур. Кое дърво рано цъфти, / .. / Рано цъфти, рано връзва, / до три кита бело цвете, / нема пъдар да го пази. Нар. пес., СбВСтТ, 35. То [святото дърво] ще цъфти зиме, лете, / зиме, лете, бело цвете, / бело цвете на китове, / а червено — на редове. Нар. пес., СбВСтТ, 142.
2. Ресни на китеник. Работени са [килимите] на вълнена основа и с вълнени вътъци — по два възела след всеки ред. Китът е от вълна, ниско остриган. Д. Велев, К, 25.
КИТ4, кѝтът, кѝта, мн. няма, м. Диал. Сняг по клоните на дърветата. Дърветата са накичени с кит. Прехласнати в белия си накит, те не помръдват от страх да не го съборят. Ем. Станев, ЯГ, 49. Всекидневно в молитвите си се молех за жената от панаира, .. Ярко грее слънцето, снегът взема очите, клон се отърси от кита, заискрят елмази, а тя върви редом с мене и усещам колко е прекрасна душата ѝ. Ем. Станев, А, 97.
КИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кичест, китат. Снощи минах край кладенци, / там заварих малки моми, / .., / с пъстри стомни, с жълти чехли, / на страна им кит босиляк. Нар. пес., СбНУ VI, 80. Фиде, мило пиле, / легнало е Фиде / в раната градина, / под бяла лозина, / под кита калина. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 106.