КИТА̀ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Китай и до китайците. Доскоро на оня ъгъл отсреща се е намирал китайският ресторант „Ченг“. Св. Минков, ДА, 26. Слабоватият пъхна китайските разкази в чантата си. Кр. Григоров, Р, 272. Освен в Англия и в другите европейски държави, руските търговци почнали да проникват и на китайския пазар. Ист. X кл, 103. Палатът на китайския император беше най-хубавият палат в света. Св. Минков, СЦ (превод), 3. Китайска армия. Китайска апаратура. Китайско писмо. Китайско посолство. Китайско потекло.
2. Който е свойствен на китайците или типичен за техния бит. Китайската вежливост е известна: ниски поклони, ослепителни усмивки, широки гостоприемни жестове. Отеч., 1978, кн. 19, 4. Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините, креслата. Д. Добревски, БКН, 46. Генералът ги посрещна / по китайски обичай, / даде им ориз, сланинка / и панички с топъл чай. / Ли и Чен не се бояха. Ив. Радоев, КХЛ, 25.
3. Който се произвежда или отглежда в Китай. Аз бях честит да видя и даровете: за тебе скъпоценна и чудна бисерна огърлица, китайски свилени платове. Ив. Вазов, Съч. XX, 17. Не беше нужно да поглеждам листа, за да разбера категорията на заведението. Тежка кожена мебел, дебели ленени покривки, кристални вази с едри чаени рози, лампи от китайски порцелан с копринени абажури. Б. Райнов, ЧЪ, 8. Във вашия венец е вплетен / пшеничен клас от Украйна / .. /алпийски нежен еделвайс, / китайски ароматен чай / и снежнобял индийски лотос. Ив. Бурин, ПТ, 100.
4. Като същ. китайски м. Китайски език. На огромни платна, на шперплатови дъски, на обикновени мукави, дори на големи рисувални листове е написана на полски, на френски, на руски, на английски, на немски, на испански и на китайски думата, която не слиза от устата на милиони прости хора: мир! Г. Караславов, Избр. съч. III, 371.
◊ Китайско сребро. Остар. Сплав алпака. Освен новото сребро, наречено китайско сребро, в най-ново време има и много метални смеси, от които правят разни съдове за ястие и питие. Ступ., 1875, бр. 3, 23.
~ Издигам / издигна китайска стена. Книж. Напълно изолирам някого от външния свят, лишавам го от възможност да контактува с други хора. При хладнокръвното размишление той пак би видял, че е глупец и див с претенцията си да издигне китайска стена между Маргарита и человечеството. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 191. Китайска стена. Книж. Положение на пълна изолираност от външни влияния (по крепостната стена, която в древността е ограждала Китай откъм Монголия). Ние всички сме съгласни, че писателят не трябва да крета подир живота. Той трябва да бъде авангард. Глашатай и пророк на своя народ. Пък и не само на своя народ, но и на всички народи по земята. Защото днес са невъзможни вече китайските стени. Б. Шивачев, Съч. I, 65. Ограждам / оградя (отделям / отделя, разделям / разделя) с китайска стена някого. Книж. Напълно изолирам някого от външния свят. Забутани в мрака на робството и разделени с китайски стени от европейския живот и цивилизация, ние рядко и много късно позачувахме нещо за тях. Ив. Вазов, ПЮ, 100. Ограждам се / оградя се с китайска стена. Книж. Изолирам се напълно от нещо, опитвам се да нямам досег, връзка с нещо или с други хора. Търси [Дружеството на художниците] допир с обществото като потребител на културните произведения и не иска да се огради с китайска стена. Злат., 1942, бр. 2, 90.
КИТА̀ЙСКИ нареч. Обикн. в съчет. По китайски. По начин, присъщ на китайците. И народът я [изкуствената птица] чу и беше толкова доволен, сякаш се бе опил с чай, както става по китайски. Св. Минков, СЦ (превод), 11.