КЛЕТВООТСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което отстъпва от клетвата си, нарушава, престъпва, не спазва клетвата си. Изпод всяка дума блика чувството, силното гневно чувство, отвращението .. на поета при вида на клетвоотстъпниците. БР, 1931, кн. 4-5, 158.