КЛЕТВОПРЕСТЪПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Престъпване, нарушаване на дадена клетва; клетвонарушение. Съдбата на поручик Попова е решена — заловен е той във второ клетвопрестъпление, заловен е с оръжие в ръка. А. Страшимиров, Съч. I, 225. Тя отвори уста и главоломно се спусна по наклонената плоскост на клетвопрестъплението. — Но никому нито думичка .. Ако Колчо научи, ще ме пребие. П. Незнакомов, СНП, 115.