КЛЀТНИЦА ж. Нещастна, злочеста жена; клетничка. Сега, когато безсънните и страшни нощи на войната минаха, .., когато и тя, клетницата, е помислила, че ще си поживее спокойно и щастливо, защо той, любимият, добрият, ненагледният, защо ги оставя. Г. Караславов, ОХ III, 510. — Тя отиде млада и зелена, а пък ние останахме тука самотни — и аз, и ти, клетнице! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 314. Страдания на таз клетница от ден на ден ся увеличаваха. Здраве ѝ ся мало по мало разваляше от безпрестанни трудове. С. Радулов, ГМП (превод), 31.