КЛО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от клон (в 1 знач.); малък клон, вейка. Лекокрила птички браздяха лазура, други цвърчаха по дръвчетата, като разклащаха напъпилите клончета. Б. Несторов, СР, 178. Милена откъсна клонче от близката върба и без да отговори, закъса с наведена глава листата му. Елин Пелин, Съч. I, 82. Чу се шумолене на листа, а после и ясни човешки стъпки започнаха да разкършват сухите клончета по земята. К. Ламбрев, СП, 23.