КЛО̀НЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от клонче. Клонченца зеленки, / ябълки червенки, / хубавички са. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 320.


Източник: Речник на българския език (онлайн)