КЛО̀НЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Клонест, клонат, клоновит. — При залез слънце ще ги [Вальока и Тинко] чакам в „Мъти-шумка“, при клончестия орех. Ст. Дичев, ЗС II, 297. Един продължителен шум, причинен от бързото течение на реката Луда Камчия, .. ся разнасяше горе по тихо шумтящите гъсти листа на високите клончести дъбове. Ил. Блъсков, ИС, 79.
2. Който е покарал клончета, който е с клончета. Видели сте сухо дърво .., а отдолу, откъде корена, покарал филиз, още едничко филизче, па зелено, па клончесто, па хубаво — колко го гледаш, по̀ му се радваш. М. Георгиев, Избр. разк., 48.