КЛО̀ПВАМ, -аш, несв.; кло̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Клопам1 веднъж или изведнъж; траквам, хлопвам. Настъпва миг на мълчание, когато зърваш как от някой дънер се отлепва змия и изчезва във водораслите, рибата се разтревожва и подскача, крясва отнякъде чапла, черен щъркел клопва наблизо. Ст. Станчев, ПЯС, 101. Дядо Панко си взе патеричката и клопна след себе си вратницата. Ил. Волен, ДД, 62. Месинговият топуз, набразден по средата с позеленели ивици, бавно се покачи и слезе, олюля се и вратата зад войводата клопна сама. Ст. Сивриев, ПВ, 70. — Ако те варна, ти ще дадеш кенарена риза за погребението ми. .. Чуеш ли, че клопне черковният звънец, грабни я и бързай към дома. О. Василев, ЖБ, 429-430. — Да, смърт! — повтори Единакът, клопна зъби и се върна с наведена глава и зачервени очи на мястото, дето стоеше преди да започне доклада. О. Василев, ДГ, 21. клопва се, клопне се безл. Биволиците бяха задремали. Като се клопна, те трепнаха уплашено и изправиха глави срещу вратата. Ил. Волен, РК, 85. клопвам се, клопна се страд.