КЛОПОТА̀Р м. Хлопатар. Полето беше стихнало, тук-таме по междуселските пътища трополяха закъснели коли, някъде далече пасяха стада и отмереният звън на клопотари се носеше надлъж и нашир. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 221. Свечеряваше се. По пътя срещаме стада от крави и телета. Клопотарите им звънят. РД, 1950, бр. 189, 3. В неподвижния въздух жужат есенни мухи, някъде далеч се обажда клопотар на невидимо стадо. К. Константинов, НЗХ, 11. В шубраките подрънкват клопотарите на пръпнали за зеленина кози. А. Гуляшки, Л, 310.
— Друга (диал.) форма: клопата̀р.