КЛОПОТА̀РКА ж. Диал. Клопотар. Някъде под Момини скали подрънкваха клопотарки. Зареян из гората, говедарят сърдито се провикна: Наса-ам! Д. Марчевски, ДВ, 176. Една крава с медна клопотарка на шията се беше спряла пред мелницата и бавно преживяше. М. Грубешлиева, ПИУ, 107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)