КЛОПОТА̀РЧЕ ср. Умал. от клопотар; малък звънец. Един път изкарах воловете на паша в Мътница. Наблизо дочух да пее клопотарче. Ст. Даскалов, БП, 45. По кривата пътечка въз реката мерно задрънка клопотарче. Елин Пелин, Съч. I, 81. Рашко се загледа в звънците и протегна ръка към едно средно клопотарче. Продавачът го откачи, подаде му го и той леко го заклати до ухото на малкия Ради. К. Петканов, ЗлЗ, 161.