КЛУБ, клу̀бът, клу̀ба, мн. клу̀бове, след числ. клу̀ба, м. 1. Дружество или организация, които обединяват хора от една професия, партия, спорт и под. или хора с близки интереси. Като младежи играехме баскетбол в един клуб. П. Вежинов, ЗНН, 87. Навсякъде се основават клубове или дружества, които имат за цел „да съдействуват за национализирането на промишлеността“. ССГ (превод), III. Спортен клуб. Клуб по състезателни танци. Клуб по водомоторен спорт. Клуб на филателистите. Футболен клуб.

2. Помещение, в което се събират членове на това дружество или организация. Клубът е типичен за нашето време: с редица столове, с малка катедра върху подиум. Катедрата е обвита с червен плат. А. Наковски, МПП, 235. Сам той [Боян] нямаше желание да се занимава с жени когато беше свободен, отиваше в клуба и играеше шах. М. Грубешлиева, ПП, 74. През разтворените прозорци на клубовете се чуваха възбудените гласове на мъже, които играеха бридж и покер. Св. Минков, РТК, 181. Отивам на новогодишно тържество в клуба. Δ Събранието ще се проведе в клуба на армията.

— Англ. club през рус. клуб и нем. Klub. — Цариградски вестник, 1850.


Източник: Речник на българския език (онлайн)