КЛУ̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е на някакъв клуб (в 1 знач.). Това помещение беше много по-широко от предишното, По-пригодно за събрания и вечеринки .. Зад клубното помещение имаше и малко тясно дворче. Г. Караславов, ОХ III, 196. Рядко има клубна сцена, където той [Ардов] да не е викан. Няма светско общество, където присъствието му да не е желателно. Кр. Кюлявков, СП, 39. В клубните помещения има шах, домино, табла и много други забавни игри. ВН, 1955, бр. 238, 1.
2. Който е свързан с определен клуб (в 1 знач.). Скоро пристигна и първата победа в полето на спорта — спечели второто място в клубните състезания за откриване на сезона. В. Райнов, ПВ, 17.
КЛУ̀БЕН м. Твърдо, кълбовидно надебеление на стъблото или на корена на растение; грудка1, луковица. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли „барабонките“ по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, ШГ, 255. За лятно засаждане могат да се използуват с успех свежи картофи чрез химически и други стимулационни въздействия върху клубените. Пр, 1952, кн. 6, 72.
— От рус. клубень.