КЛУ̀КНУВАМ, -аш, несв.; клу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Диал. Клуквам. Дори не изгазиш опашката на змията, не тя клукнува за ногата. Н. Геров, РБЯ II, 373.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
