КЛЪ̀ВВАМ, -аш, несв.; клъ̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клъ̀внат, св., прех. 1. За птица — кълва веднъж или няколко пъти. Прехвърчаха съвсем близо до трапезата малки сиви врабчета, за да си клъвнат някоя трохичка, необезпокоявани от никого. К. Калчев, СГ, 172. След малко тримата братовчеди, .., поеха към полето. Синигерът прехвърчаше пред тях. .. От време на време той спираше. .., клъвваше набързо някое яйчице на насекомо или заспало бръмбарче и продължаваше напред. П. Бобев, ЗП, 128. Най-сетне те се приближиха до един закъснял щъркел, който се разхождаше важно из ливадите и диреше да клъвне някой скакалец. Ем. Станев, ПГВ, 54.
2. За риба — захапвам стръв, закачена на въдица. Той държеше дългата тръстикова пръчка с отпуснатия конец, .., и следеше няма ли рибата да клъвне. Д. Спространов, С, 136. Седя аз край реката и държа въдица. А този ден рибата хитра, не иска да клъвне червейчето на кукичката. Ив. Остриков, ОП, 69. Поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда. Скоро акулата клъвна стръвта и силно се дръпна, след което последваха резки тегления. Д. Богданов, ТА, 51. ● Обр. — Трябва и ний да клъвнем по нещо — казва бай Ганю — току-тъй на сухо патриотизъм — бош лаф. Ал. Константинов, БГ, 130.
3. За змия — ухапвам, Клъцвам някого или нещо. И все пак Димитри Зулав усещаше жарта близо до краката си. Змията го гледаше право в очите и можеше всеки миг да го клъвне. М. Марчевски, П, 42. Спусна са и хвана змията с ръката си и пред очите на представителите остави са да го клъвне студената усойница за пръста. З. Стоянов, ЗБВ I, 429, Застрашена, очиларката извъртя светкавично глава и клъвна кучето по муцуната. Ив. Планински, БС, 49.
4. Прен. Обиждам, оскърбявам някого с остри, хапливи думи; засягам, клъцвам. С каква благодарност приемаше тя и най-строгите ѝ приказки, когато не бяха издумвани със зла умисъл. Тогава тя се радваше, защото те не бяха обидни, не я клъвваха право в сърцето, не тровеха душата ѝ. Г. Караславов, Тат., 95. — Срамота — млада жена да се задява с чуждите мъже — клъвне я тя, като я зърне да стърчи на улицата и да говори с минаващите хора. Ст. Даскалов, СД, 256. — Какво искаш да кажеш?— Погледна го Бойка с укор... На дълъг път тръгваш, а гледаш да ме клъвнеш, — рече разплакана тя. А. Каралийчев, ЛС, 8-9. — Дядо, ти започна да недовиждаш! — побърза да го подиграе жена му Мира. .. — Глупава жено! .. Искаш рано-рано да ме клъвнеш, но не знаеш какво да кажеш. К. Пстканов, П, 79. — Те [косите] не са прави и редки като твоите, та да ги приглажда с водичка. Мирослава защитяваше своите коси и клъвваше по-голямата си сестра, както и тя се опитваше да я клъвне. Д. Талев, С II, 265. клъввам се, клъвна се страд. и взаим.
◊ Клъввам / клъвна въдицата на някого. Разг. Оставям се да бъда измамен, излъган, изигран. Дума върху дума разбра се, че моят тъст хабер си нямал да ме направи на овцете си ортак. Че за него аз съм един аргатин без пари и неговите думи за „общо“ и „наше“ били залъгалки само, въдицата му да клъвне. Н. Хайтов, ДР, 85.