КЛЪ̀ВНУВАМ, -аш, (остар.) несв.; клъ̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клъ̀внат, св., прех. Клъввам. клъвнувам се, клъвна се страд и взаим.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.


Източник: Речник на българския език (онлайн)