КЛЪК, клъ̀кът, клъ̀ка, мн. клъ̀кове, м. Остар. Глиг. В горната челюст има [глиганът] два клъка, които ся наричят филдишки зъби. Д. Мутев, ЕИ, 45.
— От рус. клык.
