КЛЪ̀КАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Кълва. Марко ней вярно ѝ ся моли: / не мой, сестро Видо самовило, / не мой клъкай моите цръни очи. Н. Геров, РБЯ II, 374.
2. Бода, пъхам нещо някъде; затъквам, забождам (Н. Геров, РБЯ). клъкам се страд. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.