КЛЪЦ междум. 1. За наподобявате на шум, произведен от действието на инструмент, с който се реже или сече. Някой сечеше дърва на двора и се чуваше равномерното клъц, клъц.
2. В сказ. функция. а) За змия — ухапвам. Рядко някой път ще разреши на децата да прескочи някое с кошничка и да донесе малко грозде да си куснат. „Не ходете, що там има змии... увили се в главините, и щом сегнеш — клъц!“ — лъжеше ги той, докато бяха малки. Ст. Даскалов, БМ, 11. б) Съсичам изведнъж, клъцвам. — Лъжеш! .. Аз затуй ш ти туря главата на чукана и — клъц! — с брадвата. А. Каралийчев, В, 38-39. — И после? — пита със затаен дъх момчето. После ли? — рече. — После клъц и толкова. Ножът в гърлото. Г. Крумов, Т, 148.