КЛЬО̀ЩАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от кльощав. И да речеш, че новата е нещо по-така, а то-о… най-обикновена, семпла физиономия, кльощавичка и като ходи, сякаш стъпва в чинии, но-о... млада!... Тарас, ТМ, 54.
