КЛЮВОДРЪ̀ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Кълвач; клюнодръвец, клюкавец. Това бе кълвач, но в селцето наричат кълвача клюводръвец, вероятно от това, че кълве дърво. Й. Радичков, СР, 88. — „Изпърво гледам, че е един, а кога те били два клюводръвеца.“ „Брей!“ — рече и отиде да види и той клюводръвците. Й. Радичков, СР, 88.