КЛЮЧА̀РКА1 ж. 1. Жена ключар.
2. Остар. Ключница. Като не найде в палата свойта любима невяста, / Хектор на прага застана и на слугините рече: / „Хей, къдрокоси прислужници, право на мене кажете, / где Андромаха отиде, що от палата излезе?“ / .. А пък ключарката пъргава, тъй му тогава отвърна: „Щом повеляваш, ο Хекторе, право на тебе ще кажа: / тя не е у сестрите ти.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 26.
КЛЮЧА̀РКА2 ж. Диал. Ключалка. Кой ще са нае делия / да гради каща [къща] каменна, / с олово да я покрие, / железни врата да тура / и стоманови ключарки. Нар. пес., СбНУ XLIV, 266.