КЛЮЧЀ, мн. -та, ср. Умал. от ключ1; малък ключ. Изтича по стълбите, но дълго не успяваше да пъхне секретното ключе в бравата. Ем. Манов, ДСР, 403. Ключарят е пилил и изрязвал профилите на ключетата, разнасял ги е по къщите. З. Сребров, Избр. разк., 148. Димитър попита де е катинарът, с който заключват вратата .. Но като завъртя ключето и се отправи пак към задния двор, срещна в пътя си Тодоракя. Д. Немиров, Б, 136. Синът врътна ключето, машината изкъкра задавена, па току ревна и затрепера от сила. Ст. Даскалов, ЕС, 196.