КЛЮ̀ЧИЦА ж. 1. Дълга извита кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Бе ранен в шията, над ключицата, и оттам бликаше кръв като от изворче. Ем. Манов, ДСР, 323. По гърба на момъка, от ключиците до самия кръст, личеха широки червени браздулици от бич. Ст. Загорчинов, ДП, 85. При счупване на ключицата се поставя под мишницата голямо парче памук или мека тъкан, ръката се свива в лакътя и раменната кост плътно се бинтова към тялото. Н. Иванов, и др., ГО, 97. Твърде често се случва, щото после тие игри [на топка] да изкълчи някой ръката си или крака си и да строши ключицата си. Знан., 1875, бр. 2, 27.
2. Диал. Гръдна кост на птица (Вл. Георгиев и др., БЕР).