КЛЮ̀ЧНИЦА ж. Остар. Жена, обикн. от прислугата в богатски дом или в пансион, манастир и др., която контролира използването на продуктите н държи ключовете на помещенията, в които те се съхраняват; ключарка1. За избягването на Узунова из ръцете на турската полиция от хаджи Давидковия хан събрахме сведения .. от баба Величка, тогава ключница на богатия хаджи Димитров дом в Търново. Ст. Заимов, Μ III, б. с. — Ето ги [хусарите], майко, ето ги, идат — записка изведнъж ключницата сестра Серафима и се закръсти бързешком. Ст. Загорчинов, ДП, 174. Олга рано ожени сина си млада войника, .. Але кога разцъфтя сръцето му, той залиби хубавичка Милица, Олгина ключница. Е. Мутева, РБЦ (превод), 34.
— Рус. ключница.