КЛЮ̀ЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ключ1 (в 1, 2, 4, 5, 9 и 10 знач.). Ванко зачака, наведе се и назърна през ключовата дупка на вратата. Кр. Велков, СБ, 51. Знаците за алтерация, които се срещат пред отделните ноти в нотния текст, се наричат случайни за разлика от други, които се пишат в началото на петолинието при ключа и се наричат ключови. Св. Четриков, ОУМ, 17. Подробният и внимателен анализ на шифрованото съобщение може да ни даде отговор на въпроса, каква е ключовата дума. HTM, 1967, кн. 22, 20.
2. Прен. Който заема основно, стратегически най-важно, централно място, разположение. Над ключовите позиции на Свети Никола се кръстосваше неприятелският огън от три страни. Д. Линков, ЗБ, 133. След напразните усилия на изток, германското командуване решава да удари отново на Франция. Този път ударът се насочва срещу ключовата крепост Вердюн. Ист. X кл, 172. Сингапур е на кръстопътя между Тихия и Индийския океан. Отдавна той е превърнат от британските колонизатори в ключов стратегически център. ВН, 1958, бр. 2186, 4.
3. Прен. Който е основен, главен по значение; най-важен, централен, възлов. Той отново пое ключовото министерство на финансите. Т. Кюранов, АП, 55. Ключов проблем на нашето обществено развитие е материално-техническата база.