КМЕТ, кмѐтът, кмѐта, мн. кмѐтове, м. Избрано или назначено лице да управлява селска или градска община. — Аз съм кмет. Аз, тъй да се рече, съм облечен в ризата на закона и знам какво правя. Й. Йовков, ΒΑΧ, 198. На уречения ден, на означеното място, .., се нареди официалният свят, между който личеха .., областните управители, председателите на всички ловни дружества, кметовете от всички градове и пр. и пр. Елин Пелин, Съч. IV, 236. Общините се управляват от общински съвети и общинско управление, което се състои от един кмет и негови помощници. А „България“, 68. Той бе честит да дочака и освобождението ни от турците, .., че най-сетне да бъде честит, да се избере от признателните си граждане и за градски кмет! Ил. Блъсков, КУ, 7. Селски кмет.